СЕМЕЕН ХОТЕЛ "ЛИДИЯ" 

Знаете ли къде се намира най-голямата римска баня на Балканския полуостров, заемайки площ от над 7000 кв. м.? Това е и най-голямата обществена антична сграда, открита досега в България.

Намиращи се в югоизточната част на днешна Варна Римските терми се издигали на повече от 7000 кв.м. площ и били най-голямата антична обществена сграда, на територията на България. Архитектурният стил и намерените в района на термите монети подсказват, че те са били построени към края на II и началото на III век и са функционирали до към края на III век. През относително мирния II век Одесос е бил важен икономически и културен център на Черноморието и римската провинция Долна Мизия. Към края на века процъфтяващия град е можел да си позволи огромния за времето си строеж и поддържането му. Посещението на термите било част от всекидневието на римските граждани. Освен помещения за къпане там имало и зали за гимнастика и спорт (палестри), за срещи и разговори, за почивка и т.н. Освен закрита зала термите са имали и истинска палестра - просторен двор, ограден от колонади и магазини. Във варненските терми палестрата била от северната страна на сградата, а със стълби била свързана с голямата зала.
Сградата на одесоските терми имала симетричен план, а разположението на помещенията отговаряло на препоръките на римския архитект Витрувий, според които топлите помещения трябвало да са на юг, а в средата на южната фасада да бъде калдарият - залата за къпане с гореща вода. На северната страна били двата входа на термите. По широките стълби се стигало до преддверията, които предпазвали съблекалните от студения въздух. Самите съблекални (аподитерии) били достатъчно големи, за да съберат посетителите и им осигурят удобства. Докато одесоските граждани се къпели робите им оставали тук, за да пазят дрехите и скъпоценностите.
Най- високата запазена част от термите - Римската кула била една от стените на западния аподитерий.Първият етап от къпането била т.н. "кратка баня" - къпещите се минавали последователно през фригидариите (зали за къпане със студена вода), тепидария (къпане с топла вода) за де се подготвят за основното изкъпване с гореща вода в калдария. В абсидата му имало голям басейн и още два по-малки покрай стените, като и трите получавали вода от котелните помещения. Онези от гражданите, които искали да продължат с "пълната програма" преминавали в същинския тепидарий, а после и в същинския фригидарий. По този начин тялото се освежавало и подготвяло за излизане към студените помещения на термите. Разположението на залите изключвало едновременното ползване на банята от мъжете и жените.
За да изпълняват функциите си термите имали и своите съоръжения и служебни помещения. В южната част бил префундиумът - там се топлела водата и въздуха в баните. Топлите помещения на термите имали двоен под. Горният бил носен от вертикални глинени тръби. В пространството между тръбите циркулирал горещия въздух, който затоплял пода. По същия начин се затопляли и помещенията, като въздуха минавал в пространството между стените и мраморната им облицовка.

Настъпилата през III век социална и политическа криза в Римската империя не пощадила и Одесос. Поддържането на термите станало скъпо и те били постепенно изоставени. Каменният материал и декоративни елементи били отнасяни и използвани в строежи на други сгради, между които и малките терми на Одесос от IV век.

Сравнително добре запазените стени очертава внушителна постройка. Руините са привличали вниманието на историци и археолози много преди да започнат археологическите разкопки. Още в 1906 г. австрийският учен Е. Калинка определя останките като антична постройка. Огромна заслуга за събуждане на научния интерес към тази старина и за запазването й имат братята Шкорпил.